ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
във връзка с прилагане на мерките от
Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” /2007-2013/ г.

1. Въпрос: „Съществува ли забрана за едновременно кандидатстване по повече от една мярка от ОПРСР от едно и също лице – частно дружество? Например, частно дружество по Търговския закон кандидатства едновременно по мярка 2.1 и 3.5. Това частно дружество е собственост на едно и също лице?”

Отговор: Съгласно чл. 4 ал. 2 от Наредба No17/21.05.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Мярка 3.5. „Пилотни проекти” по Приоритетна ос No3 „Мерки от общ интерес” от ОПРСР, по реда на горепосочената наредба с нов проект може да се кандидатства след извършване на окончателно плащане по предходен проект, изпълнен по тази наредба.

В ал. 3 на същия член е упомената възможността за кандидатстване по две или повече мерки на ОПРСР едновременно, като се спазват условията и редът за кандидатстване по съответната мярка.

Аналогични са текстовете и в чл. 4 на Наредба No35/08.10.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Мярка 2.1. „Производствени инвестиции в аквакултурата” по Приоритетна ос No2 „Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура” от ОПРСР.

∞

2. Въпрос: “Съществува  ли ограничение в броя кандидатствания, ако проектът по  предходното кандидатстване е отхвърлен? Има ли ограничен лимит на броя кандидатствания специално за мерки 2.1 и 3.5, ако целта ни е да усвоим цялата възможна сума за периода до 2013 г. Например, по мярка 2.1 сме одобрени за проект за ферма за аквакултури за 1 000 000 Е., а искаме да кандидатстваме и за останалата сума, която е възможно да бъде отпусната на един кандидат т.е. още един милион Е. до 2013г. В рамките на тези два милиона евро има ли ограничение в броя кандидатствания, докато я получим?”

Отговор: Когато кандидатът получи отказ на одобрение поради недопустимост на кандидата или проекта, той може да подаде ново проектно предложение без ограничение на броя на кандидатствания. По мярка 2.1 може да кандидатствате колкото пъти желаете с нов проект, спазвайки  Наредба 35/08.10.2008 и във връзка с Вашето питане  чл. 4.(2), чл.7 (3) и  чл.9. Няма ограничения в рамките на максималната допустима финансова помощ и програмния период. Имайте предвид, че след подаване на Заявка за окончателно плащане по мярка 2.1 има 3 месечен срок за разглеждане от Разплащателна агенция, след който срок се изплаща помощта и чак след това Вие може да подадете нов проект по същата мярка.

∞

3. Въпрос: „В чл. 10 от наредбата за условията за кандидатстване по мярка 3.5 е казано, че частни дружества могат да кандидатстват за отпускане на средства в партньорство с научен институт. Бихте ли обяснили какъв смисъл се влага в понятието ,,научен институт”? по конкретно той държавен ли трябва да бъде,  а ако е частен на какви условия трябва да отговаря, трябва ли да развива дейност, или е възможно е да бъде и новосформиран. Изобщо възможно ли е частен научен институт да участва в партньорство с частно дружество с цел кандидатстване по мярка 3.5?”

Отговор: В чл. 10, ал. 1, т. 5 от Наредба No17/21.05.2009 г. се споменават „научни и технически организации като партньори на кандидатите от т. 1 до 4”, като легалните дефиниции са посочени в § 1 на Допълнителните разпоредби, съответно точки 22 и 26. В Заявлението за кандидатстване към наредбата е посочено, че при кандидатстване в партньорство с научна организация е необходимо да се представи копие от последната валидна институционална акредитация на научната организация, издадена от компетентните органи, съгласно националното законодателство.

∞

4. Въпрос: „Възможно ли е лица на работа в държавен изследователски институт за проучвания в областта на аквакултурите да регистрират частна фирма, която в съдружие със същия държавен институт да кандидатства за помощ? Ако е възможно, съществуват ли изисквания и забрани за конкретната длъжност, която трябва да заемат тези лица в института или регистрираното частно дружество?”

Отговор: Съгласно чл. 2, ал.1 от Наредба № 17/21.05.2010 г. се подпомагат проекти, които допринасят за постигане целта на мярката – придобиване и разпространяване на технически иновации, включително експериментална употреба на по-селективни риболовни техники, насочени към придобиване и разпространяване на нови технически умения, осъществявани от стопански субект, в партньорство с научна или техническа организация.

Съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 17/21.05.2010 г., за безвъзмездна финансова помощ могат да кандидатстват:

1. Юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел

2. Признати организации на производители на риба и други водни организми в сектор “Рибарство”

3. Признати браншови организации в областта на рибарството

4. Еднолични търговци (ЕТ) или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите

5. Научни и технически организации като партньори на кандидатите от т. 1 до 4.

Като кандидатите по ал. 1, т. 1 – 4 трябва да отговарят на следните изисквания:

1. Да изпълняват пилотните проекти в партньорство с научни и/или технически организации

2. За кандидатите по т. 4 да са регистрирани като лица, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми, или да притежават разрешително за извършване на стопански риболов съгласно приложимото законодателство

3. За кандидатите по т. 2 да са признати като организации на производители на риба и други водни организми съгласно приложимото законодателство

4. За кандидатите по т. 3 да са признати като браншови организации съгласно приложимото законодателство.

Кандидатите за безвъзмездна финансова помощ по ОПРСР, трябва да отговарят на изискванията на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси и на § 1. т. 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон.

∞

5. Въпрос: „Едно и също  юридическо лице, или две частни дружества по търговския закон кандидатстват едновременно или последователно по мерки 2.1 и 3.5. Целта е създаването на ферма за развъждне на аквакултури и технология за отглеждането им. По някаква причина възниква нередност с проекта по мярка 3.5, и на бенефициента е разпоредено да възстанови отпуснатите средства. Въпросът ми е ще има ли това отражение по другия проект, за когото също са отпуснати средства, ако приемем, че по него всичко се развива нормално и няма основания за изискване на отпуснатата помощ. И двата проекта се изпълняват от една и къща фирма или фирми, собственост на едно лице. Възможно ли е някаква спънка по една от мерките да блокира проекта по другата мярка, по конкретно нарушение по 3.5 да навреди или спре отпускането на средствата по мярка 2.1?”

Отговор: Съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба № 35 от 8 октомври 2008  г., кандидатите за финансово подпомагане могат да кандидатстват едновременно по повече от една мярка от ОПРСР с отделни проекти съгласно условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помащ по Оперативната програма.При проверка за допустимост на кандидата, ИАРА прави справка относно изискуемите задължения към схемите на ДФ „Земеделие”, както и по останалите схеми и програми на Общността.

∞

6. Въпрос: „Бенефициент по мярка 2.1 е юридическо лице, съдружници в което са физическо лице и холдингово дружество. Когато подаваме декларация за свързаност съгласно приложенията на наредбата, регламентираща отпускането на средства по горната мярка, трябва ли да декларираме свързаност не само по отношение на дружеството – бенефициент като цяло, а и по отношение на съдружника – холдингово дружество?”

Отговор: Изискванията към кандидатите по мярка 2.1 „Производствени инвестиции в аквакултурата” са регламентирани в чл. 10 от Наредба № 35 от 8 октомври 2008  г. . Същите следва да попълват и приложенията на наредбата в зависимост от обстоятелствата, които ще декларират, а именно:

1. Декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средни предприятия /Приложение № 2 към чл. 10, ал. 2, т.5/
2. Приложение № 1 към Декларация за обстоятелства по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средни предприятия /изчисляване на данни на предприятие партньо или свързано лице/

3. Приложение № 2 към Декларация за обстоятелства по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средни предприятия /Предприятие партньор/

4. Приложение № 3 към Декларация за обстоятелства по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средни предприятия /данни за предприятие партньор/

5. Приложение № 4 към Декларация за обстоятелства по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средни предприятия /свързани предприятия/

6. Приложение № 5 към Декларация за обстоятелства по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средни предприятия /Приложение за свързаност/

Както и Указания за попълване на Декларация за обстоятелства по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средни предприятия.

∞

7. Въпрос: „Възможно ли е в горната хипотеза /Въпрос 6/ отделни части от строителните или проектни работи за изграждане на ферма за аквакултури по мярка 2.1 да бъдат изпълнени от фирми, върху които холдинговото дружество – съдружник по предходната точка упражнява контрол?”

Отговор: Кандидатите за безвъзмездна финансова помощ по ОПРСР трябва да отговарят на изискванията на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси и на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон.

∞

8. Въпрос: „Има ли пречка едно и също лице да ръководи проектите по мерки 2.1 и 3.5, ако те са спечелени от различни фирми, собственост на едно лице или от една и съща фирма?”

Отговор: Съгласно чл. 20, ал. 3 от Наредба № 35 от 8 октомври 2008  г., заявлението за кандидатстване се подава лично от кандидата или от упълномощено лице, което представя изрично нотариално заверено пълномощно за кандидатстване пред ИАРА за безвъзмездна финансова помощ. Част А „Данни за кандидата”, т.8 и т. 9 от заявлението за кандидатстване следва да бъде попълнено лице за контакт/ръководител на проекта. Предвид това, няма пречка едно и също лице да ръководи проектите по мерки 2.1 и 3.3 от ОПРСР.

∞

9. Въпрос: „Възможно ли е лице, член на семейството на един от съдружниците в компанията, спечелила проекти за отпускане на средства по мерки 2.1 и 3.5 да участва със свой собствен проект, и това би ли се изтълкувало като свързаност и съответно недопустимост? В този случай ще важи ли лимитът от два милиона евро по мярка 2.1, които могат да бъдат усвоени до 2013г.?”

Отговор: Кандидатите за безвъзмездна финансова помощ по ОПРСР трябва да отговарят на изискванията на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси и на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон.

∞

10. Въпрос: „Какви са възможностите за кандидатстване за развитие на аквакултурно стопанство?”

Отговор: Мярка 2.1 „Производствени инвестиции в аквакултурата” от приоритетна ос 2 на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” /2007-2013/ г. е насочена към подпомагането на инвестиционни проекти отговарящи на целите на мярката, а именно:

• разнообразяване на производството, насочено към нови видове и производство на видове с добри пазарни перспективи

• прилагане на методи за производство на аквакултури, чувствително намаляващи отрицателното въздействие или повишаващи положителните ефекти върху околната среда, в сравнение с обичайните практики в сектор „аквакултура”

• подпомагане на традиционните аквакултурни дейности, които са важни за запазването и развитието едновременно, както на икономическите и социалните аспекти, така и на околната среда

• подпомагане закупуването на оборудване за предпазване на стопанствата от диви хищници

• подобряване на условията на труд и безопасност на заетите в сектор „Аквакултура”.

Със Заповед № 503 от 04.12.2008 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е определено стартирането на приема на заявления за канди-датстване по мярка 2.1. “Производствени инвестиции в аквакултурата”.
Подробности за условията и реда за кандидатстване по мярката могат да бъдат намерени в Наредба № 35 от 8 октомври 2008 г., публикувана на интернет страницата на ОПРСР – www.oprsr.government.bg, както и публикуваната в сайта допълнителната информация по отношение прилагането на мярка 2.1.

Изисквания за към кандидатите:

• Физически лица, регистрирани като земеделски производители по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (Обн. ДВ. бр.10 от 5 Февруари 1999 г.)

• Юридически лица или еднолични търговци, регистрирани по Търговския закон или

• Закона за кооперациите.

• Да са регистрирани като производители на риба и други водни организми по реда на чл. 25 от ЗРА за съществуващи обекти, които са предмет на подпомагането

• За съществуващи обекти, предмет на подпомагане, да са регистрирани по чл. 137 Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД)

• Да нямат изискуеми публични задължения към държавата

• Да нямат изискуеми задължения към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ и ДФ „Земеделие”

• Да са микро, малки и средни предприятия, съгласно Закона за малките и средните предприятия

• Да не са обявени в несъстоятелност или да са в открито производство по несъстоятелност

• Да не са в производство по ликвидация (с изключение на еднолични търговци)

• ЕТ и юридическите лица да са вписани или заявили вписване вТърговския регистър към Агенцията по вписванията.

Сектор 01 – Увеличаване на производствения капацитет чрез изграждане
на нови производствени мощности за отглеждане и развъждане на аквакултури.
Сектор 02 – Промяна на производството в резултат на разширяване
и/или модернизация на съществуващи стопанства.
Сектор 03 – Изграждане и/или реконструкция на стопанства за


Минималният размер на безвъзмездната финансова помощ за един проект не трябва да бъде по-малък от левовата равностойност на 10 000 евро.
Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ за целия програмен период за един кандидат по дадената мярка, е левовата равностойност на  2 000 000 евро.
Авансовото плащане е в размер до 20 на сто от стойността на одобрената безвъзмездна финансова помощ.
Авансово плащане се допуска, при условие, че неговият размер надвишава левовата равностойност на 2 000 евро.
Авансово плащане може да бъде заявено не по-късно от три месеца от датата на подписване на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Междинно плащане е допустимо, не повече от един път за периода на изпълнение на проекта.
Междинно плащане може да бъде отпускано само след завършване на обособена част от инвестицията, заложена като такава в договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Междинно плащане е допустимо за одобрена обособена част от инвестицията при условие, че неговият размер надвишава левовата равностойност на 3 000 евро.
Междинно плащане може да бъде заявено не по-късно от шест месеца преди изтичане на крайния срок за извършване на инвестицията в договора.

• разходи за строително-монтажни работи;

• закупуване и инсталиране на нови машини и оборудване (вкл. компютърно), съоръжения и други, пряко свързани с предвидената инвестиция, включително разходи, включени в продажната цена за осъществяване на доставката, инсталиране, изпитване и въвеждането в експлоатация на оборудването/машините/съоръженията;

• специализирана складова техника и складови транспортни средства за обслужване на фермата: електрокари и мотокари, транспалетни колички и хладилни контейнери, както и специализиран транспорт за превоз на зарибителен материал;

• закупуване на ноу-хау, патентни права и лицензи, необходими за изготвяне и изпълнение на проекта;

• закупуване на софтуер, включително разходите за доставка, инсталация, тестване и въвеждане в експлоатация;

• предварителни разходи за подготовка на проекта, инженерни проучвания, оценки, анализи и изготвяне на технически и/или технологичен проект;

• закупуване на земя, която има пряка връзка с предвидената инвестиция и е в размер до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта;

• инвестиции във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) за получаване на топлинна и/или електроенергия, необходими за производствената дейност на кандидата;

• сервизни плавателни съдове, които обслужват и са пряко свързани с аквакултурното производство;

• въвеждане на системи за контрол на качеството, безопасни условия на труд и опазване на околната среда и водите и достигане на съответствие с международно признати стандарти;

• пунктове за продажба на собствена продукция във ферми за производство на аквакултури;

• обучение на персонала на фермата във връзка с дейността по проекта;

• съоръжения и оборудване за подобряване безопасността и условията на труд;

• инвестиции в пречиствателни съоръжения за отпадни води и оборудване,свързано с опазването на околната среда.

• закупуване на земя, която няма пряка връзка с дейността;

• закупуване на земя и изграждане на инфраструктура за обучение, над 10 на сто от общите допустими разходи по проекта;

• данък добавена стойност /ДДС/, който подлежи на възстановяване;

• финансови задължения, включително лихви по заеми и лихви по лизинг;

• разходи за изграждане на жилищни помещения и на сгради, несвързани с производствената дейност;

• оперативни разходи, вкл. разходи по поддръжка и наеми;

• зарибителен материал и дейности по зарибяване;

• закупуване на транспортни средства, които не са пряко свързани с производствената дейност на кандидата и са за превоз на жива риба с изключение на специализиран транспорт за превоз на зарибителен материал;

• доставка и/или услуга, чиято стойност възлиза на сума по-голяма от левовата равностойност на 15 000 евро, за която няма референтни цени и/или за която кандидатът не е получил най-малко две независими и съпоставими оферти от доставчици;

• банкови такси и разходи, свързани с гаранции;

• частта от разходите за подготовка на проекта, инженерни проучвания, оценки, анализи, включително финансови, изготвяне на технически и/или технологичен проект, които са на стойност над 5 на сто от общата стойност на допустимите разходи по проекта или надвишават левовата равностойност на 25 000 евро;

• закупуването на техника и оборудване втора употреба;

• плащане в натура.

• лизинг, извън рамките на срока на изпълнение на инвестицията и остатъчна стойност, която не става притежание на ползвателя на помощта;

• инвестиции във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), които не обслужват пряко дейността на кандидата;

• прехвърляне на участия в търговски дружества;

• инвестиции свързани с търговия на дребно с изключение на пунктове за продажба към ферми за производство на аквакултури;

• закупуване на съществуващи сгради и прилежаща инфраструктура;

• инвестиции, които не са свързани с дейността на финансирания проект;

• плавателни съдове, които не обслужват и не са пряко свързани с производството на аквакултури.

Безвъзмездна финансова помощ сe предоставя за проекти за инвестиции в аквакултурата по следните сектори:

производство на зарибителен материал

Финансови условия:

Безвъзмездната финансова помощ е в размер на 60 на сто от размера на одобрените и реално извършени инвестиционни разходи, но не повече от левовата равностойност на 1 000 000 евро, от които 75 на сто се осигуряват от ЕФР и 25 на сто от държавния бюджет на Република България.

Одобреният проект се изпълнява в срок до 24 месеца.

Плащанията по проект могат да бъдат авансово, междинно и окончателно.

Допустимост на разходите:

Недопустими разходи и дейности:

∞

11. Въпрос: „Допустимо кандидатстване по Наредба № 35 от 08.10.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ  по мярка 2.1. “Производствени инвестиции в аквакултурата” в условията на учредено право на ползване?”

Отговор: Съгласно изискванията на чл. 14, ал.1 от Наредба № 35 от 08.10.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ  по мярка 2.1. “Производствени инвестиции в аквакултурата” /Наредба № 35/ „За проекти, изпълнявани върху имот, който не е собственост на кандидата, кандидатът за финансово подпомагане трябва да представи:

1. документ за учредено право на строеж върху имота за срок не по-малък от пет години към датата на кандидатстване за разходи, предвиждащи СМР, или

2. документ за ползване върху имота за срок не по-малък от пет години към датата на кандидатстване.

(2) Когато в проекта се предвиждат строително-монтажни работи, кандидатът представя работен проект и/или архитектурно заснемане и/или разрешение за строеж в съответствие със Закона за устройство на територията.”

Изискването в чл. 14, ал.1, т.2 е да се предостави документ за ползване върху имота за срок не по-малък от пет години към датата на кандидатстване. Във визираното изискване е обхваната възможността, както да се учреди право на ползване като ограничено вещно право по смисъла на чл. 56 – 62 от Закона за собствеността /ЗС/, така и право на ползване с облигационен, а не вещно-правен характер /напр: договор за наем/.

Правото на ползване представлява ограничено вещно право да се използва чужда вещ съобразно нейното предназначение и да се получават добивите от нея без тя да се променя съществено /чл. 56 ЗС/. Правото на ползване е срочно вещно право, непрехвърлимо и ненаследимо право, което се учредява intuitu personae. Правото на ползване може да има за предмет както недвижими, така и движими вещи, но не може да съществува върху потребимите вещи. Правото на ползване върху съвкупност от вещи не може да се учредява, тъй като самата съвкупност не е вещ, не е годен обект на вещното право. Правото на ползване може да се учредява и върху реални части от вещи.

Правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно с нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея, без тя да се променя съществено /чл. 56 ЗС/. С учредяване на вещно право на ползване на недвижим имот учредителят предоставя за ползване за определено време ползването и владеенето на част или на целия имот. Най-често правото на ползване се преотстъпва с договор за дарение или при договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка. В тези случаи старият собственик /дарител или прехвърлител/ запазва за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху прехвърления имот, като това се вписва изрично в съответния нотариален акт. В този случай купувачът или дареният придобиват така наречената “гола собственост”, защото правото да живее в имота, да го отдава под наем и др. остават за прехвърлителя. Той може да запази правото на ползване не само за себе си, но и за своя съпруг, родител или дете. Основно изискване, поставено в закона, е предназначението на вещта да не се променя съществено и тя да се използва съгласно обичайните й функции според вида и естеството, които изпълнява.

Ползвателят има следните права и задължения /чл.57-62 ЗС/:

• да плаща текущите разходи, свързани с ползването (данъци, такси и др.);
• да поддържа вещта в състоянието, в което е приета от собственика (удостоверява се с опис);
• да не я уврежда съществено (не става дума за естественото овехтяване, вследствие употреба);
• да съобщава на собственика за всяко посегателство върху нея (само собственикът има право на защита);
• да я върне (след изтичане на срока) на собственика същата, върху която е учредено правото;
• да я застрахова в полза (на името) на собственика, освен ако не е уговорено друго. Това е защита на принципа, че вещта погива за собственика.

Съдържанието на правото на ползване се състои от правомощията на ползвателя /чл. 57 и чл.58 ЗС/ – правомощие владение и правомощие ползване.

Правомощието владение се състои в упражняване на квазивладение (ограничено владение) върху вещта. То не е владение по смисъла на чл. 68 ЗС. Когато ползвателят има пълното владение и ползване по отношение на вещта, за собственика остава само т.нар. „гола собственост”. Защитата при нарушение на владението се осъществява с посесорни и петиторни искове (включително и срещу собственика).

Правомощието ползване включва възможността ползвателят да си служи с вещта и да получава добивите от нея. За придобиването на правата върху гражданските плодове дължими от трети лица по заварени отношения е необходима цесия.
Съдържанието на правото на ползване е по-ограничено в сравнение с правомощието ползване при правото на собственост. То се свежда до правото на ползвателя да ползва вещта само съобразно предназначението без да я променя съществено.

Ползвателят не може да отчуждава своето право. В този смисъл правото на ползване е непрехвърлимо и ненаследимо. Той може да извлича полезни свойства от вещта. Те могат да са естествени (плодове, прираст от добитък и др.) или граждански (наем, лихва и др.). Законодателят поставя ограничения относно извличането на тези свойства, които представляват своеобразна защита в полза на носителя на собствеността. Следва да се прави разлика между ползването в облигационен смисъл и ползването като вещно право. При наема също има ползване, но вещно право няма, защото има облигационен договор и обикновеното ползване е част от него. Ползвателят в тези случаи е само държател.

Правото на ползване се прекратява (чл. 59 от ЗС): със смъртта на ползвателя (ако не е учредено за по-кратък срок), с прекратяването на юридическото лице (ако не е установен по-кратък срок), при погиване на вещта (събаряне на постройката, пожар, земетресение и др.), при неупражнено право в петгодишен срок. Собственикът може да поиска от съда да прекрати правото на ползване, ако ползвателят, след отправеното му предупреждение, продължава с действията си да променя съществено вещта, да нарушава задълженията си, да поврежда или разрушава вещта.

Предвид гореизложеното и в случай, че отговаряте на изискванията на Наредба             № 35/08.10.2008 г. при учредено вещно право на ползване върху недвижим имот /сграда/ е допустимо кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ по реда на Наредба № 35 от 08.10.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ  по мярка 2.1. “Производствени инвестиции в аквакултурата”.

∞

12. Въпрос: „Във връзка с кандидатстване по мярка 3.4 „Развитие на нови пазари и промоционални кампании”, какво включва понятието „Колективен интерес”? Бихте ли ни дали определение за това? Идеята на проекта ни е чрез асоциацията да се наеме щанд за изложението, като всеки производител изложи своите продукти, с цел значителни икономии от мащаба на мероприятието. Какъв ще бъде „интереса” на проекта в този случай? Какъв ще бъде процента на съфинансиране?”

Отговор: Безвъзмездна финансова помощ по Ос 3 се допуска за дейности от „колективен” или „общ интерес”, с по-широк обхват от дейностите, които се извършват от частните бенефициенти по другите оси, насочени да постигнат целите на Общата политика в областта на рибарството на ЕС. Дейности от колективен интерес са тези, които допринасят за постигането на интереса на цяла група от бенефициенти или на обществото като цяло. Такива дейности не трябва да бъдат с икономическа (материална) насоченост, а да имат положителен ефект върху заетите в сектор „Рибарство”. За да бъде от „колективен интерес” предвижданият от БГ ФИШ проект не трябва да бъде насочен към конкретни търговски марки или страни и да поощрява потреблението заради специфичния им произход.
Към момента на подаване на запитването към ИАРА, не е възможно да се прецени на теоретична база, дали един бъдещ проект ще е от „частен” или „общ” интерес, защото доказателствата за това ще са предоставени в попълнената Проектна обосновка и документите, приложени към проекта.

∞

13. Въпрос: „Във връзка с кандидатстване по мярка 3.4 „Развитие на нови пазари и промоционални кампании”, ще има ли налагане на каквито и да било ограничения на изложението по отношение на индивидуална реклама, фирмено представяне и др. от физически или юридически лица членове на дадена асоциация?”

Отговор: Съгласно чл. 14.  ал. 1 и 2 от Наредба №13/08.05.2009 г. не се допуска проектите да бъдат насочени към търговски марки (за Сектор 01) или да указват конкретни страни или географски райони, както и да поощряват потреблението на продукти въз основа на специфичния им произход, с изключение се допускат на проекти, свързани с продукти, признати по условията на Регламент на Съвета (ЕО) № 510/2006 от 20 март 2006 г.

∞

14. Въпрос: „Във връзка с кандидатстване по мярка 3.4 „Развитие на нови пазари и промоционални кампании”, ще има ли налагане на каквито и да било ограничения по отношение на броя участници представители на фирми, които са в списъка на членовете от дадена асоциация, а също и наетия персонал за превод, кетъринг, културно представяне и др.?”

Отговор: Ограничение в броя на участниците и наетия външен персонал не са определени в Наредба №13/08.05.2009 г., но в проектната обосновка и промоционалната програма (за сектора, за който е задължителна) кандидатът трябва много подробно и ясно да обоснове разходите за всеки един от участниците, респ. нает външен експерт. По време на одобрението на проекта от Управляващия орган, разходите, които са недопустими или необосновани, няма да бъдат одобрени за публично финансиране.

∞

15. Въпрос: „Във връзка с кандидатстване по мярка 3.4 „Развитие на нови пазари и промоционални кампании”, как да процедираме относно предварителните разходи, които не можем да не извършим (за капариране на самолетни билети, хотелски резервации, щанд и др.) преди подписването на договора по проекта, при условие че наредбата  не го допуска?”

Отговор: Посочените от Вас разходи не се явяват „предварителни”, а представляват авансово плащане/вноска. Съгласно чл. 17, ал. 2, т. 12. предварителни разходи са допустими за проучвания, оценки, анализи и изготвяне на проекта в размер до 5 % от размера на одобрените и реално извършени инвестиционни разходи, но не повече от левовата равностойност на 15 000 евро и съгласно наредбата са единствените „предварителни разходи”, които могат да се извършат преди подписване на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Всички останали допустими разходи (освен тези в чл. 17, ал. 2, т. 12) се извършват след подписване на договора, в рамките на допустимия срок за изпълнение на проекта от 12 месеца. Ако бъдат одобрени разходи, различни от тези упоменати в чл. 17, ал. 2, т. 12 и при подаване на заявка за плащане се установи, че са извършени преди подписването на договора, тези разходи ще бъдат отказани за изплащане.

∞

16. Въпрос: „Във връзка с кандидатстване по мярка 3.4 „Развитие на нови пазари и промоционални кампании”, ако Управляващият орган или Разплащателна агенция установят недопустими разходи, да разбираме ли, че само техният размер няма да бъде изплатен или ще бъдем лишени от цялата безвъзмездна финансова помощ?”

Отговор: Съгласно чл. 21а, ал. 1 заявлението за кандидатстване получава пълен отказ за финансиране в следните случаи:

1. нередовност на документите, непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти, установени при извършване на административните проверки по чл. 21, ал. 1, т. 1;

2. несъответствие с условията на чл. 21, ал. 1, т. 2;

3. неотстраняване на непълнотите и пропуските в срока по чл. 21, ал. 2;

4. недостатъчен бюджет по мярката;

5. одобрените разходи по проекта са на стойност под определения минимален размер по чл. 7, ал. 5;

6. установен опит за измама.

Ако по време на проверките, извършвани от Управляващия орган или неговото Междинно звено, бъдат установени недопустими разходи, за които се кандидатства за одобрение, респ. плащане, то след установяването им тези разходи отпадат от одобрение/плащане.

∞

17. Въпрос: „Във връзка с кандидатстване по мярка 3.4 „Развитие на нови пазари и промоционални кампании”, как да спазим изискването за поставяне на табела, съгласно чл. 37 от наредбата, при положение че изложението трае само три дни?”

Отговор: Разпоредбите на чл. 37 важат за проекти по Сектори 02, 03 и 05. Кандидатът трябва да определи по кой сектор са допустими дейностите, които ще изпълнява и съобразно сектора да изпълни разпоредбите на чл. 37.

∞

18. Въпрос: „Във връзка с кандидатстване по мярка 3.4 „Развитие на нови пазари и промоционални кампании”, при положение че възнамеряваме да кандидатстваме за 100 % финансиране, трябва ли да провеждаме процедури по избор на изпълнител съгласно Закона за обществените поръчки?”

Отговор: Кандидатите/бенефициентите, които представляват възложители съгласно чл. 7 от ЗОП, провеждат съответните процедури при избор на изпълнител за дейности по проекта при спазване условията и реда на приложимото законодателство. Ако АПРП БГ ФИШ попада в хипотезата на чл. 7 от ЗОП, трябва да проведе процедури съгласно ЗОП за избор на изпълнители, на база на стойностните прагове за всеки вид дейност.

∞

19. Въпрос: „Предвид целите, функциите и задачите, посочени в устава на Сдружение „Черноморски изгрев”, което е браншова организация в сектор „Рибарство”, явява ли се същото допустим кандидат и може ли то да кандидатства и изпълни проект по Наредба № 13 от 8.05.2009 г. за условията и реда за предоставяне на бевъзмездна финансова помощ по мярка 3.4. „Развитие на нови пазари и промоционални кампании” по приоритетна ос № 3 „Мерки от общ интерес” от ОПРСР на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007-2013 г.?”

Отговор: Съгласно чл. 10, ал.1, т. 4 на цитираната от Вас Наредба, могат да кандидатстват юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. В ал. 2 на същия член е уточнено, че за да са допустими, кандидатите по ал. 1 трябва да отговарят на поне едно от специфичните изисквания, изброени в чл. 10, ал 2. Едно от тези изисквания е кандидатите да са регистрирани като браншови организации, т.е. професионална организация, регистрирана при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. В случай че Сдружение „Черноморски изгрев” отговаря едновременно на тези условия, е допустим кандидат съгласно условията на Наредба № 13 от 8.05.2009 г. на министъра на земеделието и храните.

∞

20. Въпрос: „Предвид целите, функциите и задачите, посочени в устава на Сдружение „Черноморски изгрев”, явява ли се сдружението допустим кандидат и може ли същото да кандидатства и изпълни проект по Наредба № 10 от 21.05.2009 г. за условията и реда за предоставяне на бевъзмездна финансова помощ по мярка 3.6. „Пренасочване на риболовни кораби към дейности извън риболова” по приоритетна ос № 3 „Мерки от общ интерес” от ОПРСР на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007-2013 г.?”

Отговор: Кандидатите, допустими за изпълнение на проекти по мярка 3.6. трябва да отговарят на условията, разписани в чл. 10 на Наредба № 10 от 21.05.2009 г. на министъра на земеделието и храните. Допустими кандидати са публичноправни или полупублични учебни или научни организации. Приложената към писмото Ви извадка от устава на сдружението не дава пълна информация за наличието на обстоятелства, определящи  Сдружение „Черноморски изгрев” за публичноправна или полупублична учебна или научна организация.

∞

21. Въпрос: „Употребата на екструдиран фураж може ли да се смята като аква-екологична мярка и могат ли да получат компенсации тези които го ползват? По принцип той се усвоява по- добре и води до по-слабо замърсяване на водата с азот и фосфор. Понеже е по-скъп от останалите фуражи и увеличава себестойността, рибопроизводителите избягват да го използват. Може да се дискутира и употребата на специализиран фураж за риба/ пелетиран/ които е по-екологичен по отношение на зърнените фуражи?”

Отговор: Екструдираният фураж има по-добра усвояемост на хранителните вещества и енергията от организма, поради начина му обработката т.е. е икономически по-изгоден за използване. Технологията на производство води до нисък титър на патогенни микроорганизми, което е предпоставка за по-добър здравен статус на стопанството. По-високата цена на екструдирания фураж се компенсира от по-малък разход на фураж за килограм живо тегло, по-малко остатъчни вещества, по-ниски загуби, по-висoк прираст на отглежданите хидробионти. Използването на такъв тип фураж ще доведе до реализирането на икономии, с което от своя страна се изплаща по-скъпата инвестиция. Въз основа на гореизложеното употребата на такъв вид фураж не се смята за дейност, подлежаща на компенсация (предоставяне ан премии) чрез Мярка 2.2 „Аква-екологични мерки”.

∞

22. Въпрос: „Борбата с нежеланото обрастване на басейните с твърда и мека водна
растителност може ли да се смята като аква-екологична мярка? През сезона
басейните се варуват и третират с хлорна вар срещу прекомерно развитие на
фитопланктон и мека водна растителност (водорасли). Когато са сухи се орат, дисковат или косят срещу развитие на твърда водна растителност (папур, камъш, тръстика и др.) Така се запазват в добро състояние и годни за работа и
улов на рибата.”

Отговор: Борбата с нежеланото обрастване на басейните не е аква-екологична мярка, именно обратното. Запазването на твърдата висша растителност в басейните е предпоставка за запазването на ареалите на видове с висока консервационна значимост за страната.
Всички дейности, описани във Вашия въпрос (варуване, косене и прочее) се извършват като част от обичайните производствени практики в шарановото стопанство (част от технологичните дейности). Те не допринасят за опазването или запазването на водната среда в рамките на стопанството, каквато е целта на мярката.

∞

23. Въпрос: „Във връзка с прилагане на мярка 2.2 „Аква-екологични мерки”, наличието на колонии от птици около водоемите води до големи загуби особено за произво-дителите на зарибителен материал (едногодишни риби). Може ли чрез тази програ-ма да се компенсират производители които понасят щети от рибоядни птици (корморани, чапли и др.)?”

Отговор: Ако колониите от птици, са от видове, защитени в Р България, загубите, които производителите претърпяват от тяхната инвазия, може да се компенсира под формата на премия по реда на Мярка 2.2. От кандидата се изисква, да докаже пред Управляващия орган достатъчно обосновано размера на загубата, която търпи. Също така трябва да се докаже, че местообитанията на тези видове птици е в границите на стопанството, за което се кандидатства (При подаването на Заявлението за кандидатстване към аква-екологичния план се прилага карта на естествените местообитания на защитените видове).
Целта на Мярка 2.2. е, производителите на аквакултури да имат възможност да получат компенсации, за изпълнението на дейности които опазват околната среда. Чрез тях се таргетира запазването на крайната цена на продукцията, за производството на която кандидатът/бенефициентът е извършил дейности за подобряване на екологичния статус. Така производителите ще имат възможност да постигнат производствени стандарти, позволяващи им разширяване на пазарите на тяхната продукцията.

∞

24. Въпрос: „Моля, да ни информирате за възможностите сдружение, регистрирано с нестопанска цел в областта на подводните спортове, да разработи и изпълни проект по мярка 3.1. „Колективни дейности” по приоритетна ос 3 „Мерки от общ интерес” на ОПРСР и по-конкретно за отстраняване на изгубени риболовни уреди от морското дъно с цел да се противодейства на т. нар. „призрачен риболов” /съгласно Наредба № 16 от 20 май 2009 г./?”

Отговор: Сдружението, като юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано по реда на ЗЮЛНЦ, е допустим кандидат съгласно Наредба № 16 от 20.05.2009 г. на Министъра на земеделието и храните за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Мярка 3.1. „Колективни дейности”.

Като допустим кандидат, сдружението може да кандидатства с проект по Мярка 3.1., за Сектор 07 „Други дейности, свързани с изпълнение на целите на мярката по чл. 2, в частност и дейности, съответстващи на дейностите, финансирани по Приоритетна ос № 1 и Приоритетна ос № 2 от ОПРСР”. В чл. 21, ал. 8, са описани допустимите операции по този сектор, в частност и провеждане на кампании за събиране на потънали риболовни приспособления. Важно уточнение е, че една от целите на мярката е събирането на такива потънали риболовни приспособления от морското дъно (чл. 2, т. 3 от Наредба № 16).

∞

25. Въпрос: „Моля,  да ни информирате и за възможностите за подпомагане по същата мярка /3.1/, свързани с отстраняването на изгубени риболовни уреди от дъното на вътрешните ни водоеми, както и за почистването на вътрешни водни обекти и участъци от морската ни акватория от битови и промишлени отпадъци?”

Отговор: Възможност за кандидатстване за отстраняването на изгубени риболовни уреди от дъната на вътрешни водоеми, както и почистването на вътрешни водни обекти и участъци от морската акватория на Р България от битови и промишлени отпадъци, би била налице при кандидатстване по Мярка 3.1 за дейности обект на финансиране по Приоритетна ос № 2. За да бъдат одобрени за финансиране такива дейности, те трябва да отговарят на условията за допустимост, разписани за мерките от Приоритетна ос № 2. Ако сдружението с нестопанска цел реши да кандидатства за горепосочените дейности, следва да се направи задълбочен анализ на методите и средствата, необходими за изпълнението им като такива, допустими за финансиране по Мярка 3.1. „Колективни дейности”.

∞

26. Въпрос: „Във връзка с подготовка на бъдещ проект за борба с „призрачен риболов” по мярка 3.1. „Колективни дейности” от ОПРСР, има ли ограничение на разходите за закупуване на оборудване, необходимо за почистване на изоставени риболовни приспособления от морското дъно в рамките на максимално възможните разходи предвидени в наредбата?Ако има, в рамките на колко процента би било допустимо?”

Отговор: В Регламент на Съвета (ЕО) №1198/2006 за Европейския фонд за рибарство, и Регламент на Комисията (ЕО) №498/2007 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент №1198/2006 не са записани такива ограничения за мярка 3.1.”Колективни дейности”, сектор 7. Поради тази причина в Наредба №16/20.05.2009 г. също не са записани ограничения на разходите за закупуване на оборудване, необходимо за почистване на изоставени риболовни приспособления от морското дъно.  Спазвайки принципите на добро финансово управление  и по-специално – икономичност, ефикасност и ефективност, в проектното заявление трябва да посочите разумни и обосновани разходи, които предвиждате да извършите с изпълнението на Вашия проект.

Трябва да се обърне внимание, че закупуването на активи чрез безвъзмездна финансова помощ от ЕФР обвързва бенефициента, в рамките на мониторинговия период (съгл. чл. 43 от Наредбата) да използва активите по предназначение, иначе получената Безвъзмездна финансова помощ ще се обяви за изискуема. Също така, съгласно чл. 45 от Наредбата, всяка получена печалба като резултат от реализацията на проект  по мярка 3.1.”Колективни дейност” се приспада от размера на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ по проекта.

∞

27. Въпрос: „Във връзка с подготовка на бъдещ проект за борба с „призрачен риболов” по мярка 3.1. „Колективни дейности” от ОПРСР, има ли някакво ограничение на сумата за популяризиране, визуализация, публичност, информираност и въвличане на рибари в кампанията по проекта?”

Отговор: Провеждането на кампания за събиране на потънали риболовни приспособления съдържа множество елементи, включително и изброените от Вас разходи за популяризиране, визуализация, публичност, информираност и въвличане на рибари в кампанията, взимайки предвид разпоредбите на чл. 44 на Наредба №16/20.05.2009 г. Одобряването от страна на Управляващия орган на такъв род разходи ще се основава на целесъобразността и обосновката на заявените от Вас в проекта отделни елементи от заявените дейности. Те трябва да са пряко свързани с дейността, за която кандидатствате и да водят до постигането на целта на проекта/мярката.

∞

28. Въпрос: „Във връзка с подготовка на бъдещ проект за борба с „призрачен риболов” по мярка 3.1. „Колективни дейности”, задължителни ли са гаранциите по авансово плащане за сдружения с нестопанска цел като Сдружение „Подводни спортове – Св. Никола”, които не разполагат със свободни средства и имущество за изпълнение на проект с крайна цел запазване и увеличаване на рибните запаси?”

Отговор: Редът и начинът за изплащане на безвъзмездната финансова помощ под формата на авансово плащане са описани в чл. 31 от Наредба №16/20.05.2009 г.  Банкова гаранция в полза на Разплащателна агенция, която е в размер на 110% от стойността на авансовото плащане са длъжни да представят всички бенефициенти, които:

– в Заявлението за кандидатстване са заявили желанието си да се възползват от авансово   плащане;

– записано е в сключения договор между ИАРА и бенефициента;

– са подали Заявка за авансово плащане в РА.

За да бъде спазен принципа за равнопоставеност, облекчени условия за кандидати и бенефициенти – сдружения с нестопанска цел не са предвидени.

∞

29. Въпрос: „Представлявам група любители рибари /от около 30 човека/… Понеже всяка година събираме парични средства за закупуването на зарибителен материал и естествено зарибяваме определени водни обекти около Пазарджик, се интересуваме дали можем да се включим към Оперативна програма за рибарство и аквакултури за финансиране на нашата кауза за зарибяване на водоемите в областа. С интерес ще чакаме вашия отговор. Благодарим предварително.”

Отговор: Във връзка с постъпило Ваше запитване в официалната електронна поща на ОПРСР, Ви уведомяваме следното:

В Наредба № 35 от 8 октомври 2008 г. се уреждат условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2.1. “Производствени инвестиции в аквакултурата” на приоритетна ос № 2 “Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура” от Оперативната програма за развитие на сектор “Рибарство” (ОПРСР) на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство (ЕФР) за програмен период 2007 – 2013 г.

В случай, че желаете да кандидатствате по ОПРСР за предоставяне на  безвъзмездна финансова помощ, следва да имате предвид, че не се предоставя безвъзмездна финансова помощ за зарибителен материал и дейности по зарибяване /съгласно чл.18, т.7 от Наредба № 35/08.10.2008г./.

Въпреки това, безвъзмездна финансова помощ се предоставя за проекти за инвестиции в аквакултура по сектор 03 – Изграждане и/или реконструкция на стопанства за производство на зарибителен материал от заявлението за кандидатстване /съгласно чл.5, т.3 от Наредба № 35/08.10.2008г./.

∞

30. Въпрос: „До кога могат да се подават заявления за кандидатстване по мярка 2.2, ако е до изчерпване на определената сума, то каква е тя до момента?”

Отговор: Мярка 2.2. „Акваекологични мерки” е отворена за прием на проектни предложения на 24.02.2011 г. Бюджетът на мярката е 5 633 473,94 лв. за целия програмен период.  За момента няма опасност от ограничения за приема на заявления поради намаляване на бюджета на мярката.

∞

31. Въпрос: „При положение, че язовирът не е възстановен като такъв и трябва да се възстановява цялостно, ми е нужна повече информация за преминаването му в производство на биокултури? И какво е биокултури?”

Отговор: Дефиницията на  „Биологична аквакултура” е рзписана в § 1, т. 12  на Допълнителните разпоредби на Наредба  № 14/21.05.2010 г. В европейкото законодателство (Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007, Регламент (ЕО) на Комисията № 889/2007, изменен с Регламент (ЕО) на Комисията № 710/2009) има изключителн подробна информация за условията и правилата за отглеждане на биологична продукция от аквакултури. Относно състоянието на водоемът, за който ще кандидатствате е необходима по-подробна информация относно дейностите, които се визират под „възстановяване”.

∞

32.  Въпрос: „Мога ли да кандидатствам за отглеждане видове защитени от закона и са в Червената книга, като например Уклей, Алпийски тритон и т.н. с цел опазването на вида и разпространяването му в водоемите на България?”

Отговор: Такъв род проекти/дейности са допустими за финансиране от ЕФР чрез Мярка 3.1, Сектор 07 (Наредба № 16 от 20 май 2009 г.). Трябва да се отбележи, че ЕФР не предоставя публична помощ за отглеждане на земноводни, какъвто е видът Алпийски тритон.

33. Въпрос: „По мярка 2.2, сектор 01 гласи – „Производство на аквакултури, включващо опазване и подобряване на околната среда, природните ресурси, генетичното разнообразие, контрол и управление на характерните черти на зоните за аквакултури.

а) Дейност 1: Възстановяване и поддържане на местообитанията на растителни и животински видове, в рамките на стопанствата за аквакултури.

б) Дейност 2: Осигуряване на подслон и храна за защитени видове птици, в чиито местообитания е разположено аквакултурното стопанство.

в) Дейност 3: Опазване на водната околна среда в рамките на аквакултурното стопанство чрез дейности, които надхвърлят добрата производствена практика в аквакултурата.”

Мога ли да кандидатствам по този сектор за възстановяване на язовира, стена, кула път до него и т.н.?”

Отговор: Възстановяването на язовира, строителството на стена, кула път до язовира в рамките на имота, върху който ще се извършва инвестицията (собствен, отдаден на концесия или под наем) са  допустими разходи по мярка 2.1 „Производствени инвестиции в аквакултурата” (Наредба № 35 от 08.10.2008 г.

∞

34. Въпрос: „Мога ли да кандидатствам едновременно по мярка 2.2 и 2.1 за един и същ обект?”

Отговор: Допустимо е кандидатстване едновременно по повече  от една мярка от ОПРСР с отделни проекти  съгласно условията и реда за предоставяне на  безвъзмездна финансова помощ по съответните наредби от ОПРСР. По повече от една мярка на ОПРСР за един и същ обект, се кандидатства за различни дейности/инвестиции.

∞

35. Въпрос: „По мярка 2.2, как се определя срокът за годишното плащане на базата на една година от Акваекологичния план или на изтичането на съответната календарна година?”

Отговор: Годишното плащане се извършва след изтичането на дванадесет поредни месеца от Акваекологичния план.

∞

36. Въпрос: По мярка 2.2, колко е разхода в лв. за сертификационен одит и контролните одити?”

Отговор: Таксите на сертифициращите институции  се определят на пазарен принцип. ИАРА не може да предостави такава информация. За да се съобразят тенденциите на пазара, премиите по Сектор 02 се увеличават с десет на сто за всяка изминала календарна година.

∞

37. Въпрос: „По мяркя 2.2, мога ли в част „Г” точка 15 от заявлението за кандидатстване да кандидатствам едновременно и за трите клаузи?”

Отговор: В част Г, т. 15 се отбелязват целите, които ще се постигнат с проекта. Отбелязаните цели трябва да отговарят на сектора/ите и дейностите, за които се кандидатства./т. 12/.

∞

38. Въпрос: „Въпреки, че заявленията за кандидатстване се подават по  местонахождение, мога ли директно да подам при Вас заявление, за да се придвижи по-бързо проекта?”

Отговор: Наредбите имат императивен изказ, т. е. завлението за кандидатстване се подава в най-близкия регионален сектор РК, по местонахождение на стопанството за аквакултура.

∞

39. Въпрос: „Къде се издават Документ от положително решение на ОВОС или решение, че не е необходимо извършването на процедура по ОВОС в случаите, предвидени от Закона за опазване на околната среда и къде се издава документ от регистрацията на обекта по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, издадена от РВМС?”

Отговор: Първият документ се издава от териториалната структура на МОСВ по местонахождение на обекта, а вторият се издава от такава структура на БАБХ.

∞

40. Въпрос: „Как да се сдобия с информация за Акваекологичния план по точка 1.1б

„карта с естествените местообитания на растителни, животински видове, защитени видове птици и релеф, които са от значение за изпълнение на проверимите стандарти за добра производствена практика, както и за технологии и методи, прилагани в рибовъдния обект”
Има ли институция от която да го изискам информация за района или трябва потенциалния бенефициент да го напише?”

Отговор: Този документ се изготвя от от териториалната структура на МОСВ.

∞

41. Въпрос: По мярка 2.2, на каква база мога да определя средната загуба на продукция при положение че все още не е зарибен?”

Отговор: Кандидатите по Сектор 01, се ангажират да изпълняват редица дейности, благоприятстващи околната среда. Прилагането на такива акваекологични мерки би довело например до забаване на прираста на отглежданите видове, по-ниска гъстота на посадката и пр.  или до допълнителни разходи (за фураж, съоръжения и пр.) Изчисляването на загубата се съпоставя с реалните добиви (печалба), които могат да се постигнат от стопанството. Към акваекологичния план се прилага таблица в свободен формат, в която да се докажат направените изчисления.

∞